На пейката останах да живея

Душата ми за тебе бе родена.
Сърцето питаше за тебе все.
Очите ми от болка насълзени
мечтаеха си нейде да ги спреш.

Оглеждаха се в хилядите хора
и търсиха пак твоите очи.
Но чувствайки ужасната умора,
заспиваха самотни във зори.

Веднъж реших във парка да те диря -
там дето сляхме устни във едно.
Там дето преди няколко години
заклехме се във истинска любов.

На пейката поседнах да почина -
най-близката до нашето гнездо.
И изведнъж видях - край мене мина,
но ти не ме съзря…Разбрах защо.

До теб вървеше тя - красива.
Момченцето държеше за ръка.
Ти казваше му “Сине” и щастливо
обръщаше към тебе то глава.

Така захласнат бе по нея,
че сянката ми даже не видя.
На пейката останах да живея,
раздавайки на всеки любовта.

За теб я пазих толкова години.
Защо ми е? Излишна е сега.
След тебе и душата ми загина,
остана в мене само празнота.

Имам си една съседка, чак ми иде да я плесна!

Имам си една съседка -
даже знае що е плетка.
С токчетата ходи вкъщи,
всичко живо й се мръщи.
Хлопа, тропа, купонясва.
Лудата любов върти.
Тъй ми идва да я плясна,
че ще види и звезди.
Сутрин фърля си прическа -
пийва си кафе на крак.
С двама пак видях я днеска -
дърта, дърта, луда чак.
Ма баджаците показва,
срам от нищо няма тя.
Съвестта не я наказва -
играе си със любовта.

Защото мен не видя.

Остана ми само снимката твоя -
от нета я имам, дори не е моя…
Усмихваш се нежно и ведро от там,
а всъщност от мене бил си по сам.

Търсиш утеха при други жени,
за моята обич нямаш очи.
Откакто съзрях те живея в тъга,
защото просто мен не видя.

 

На К.

Нещастна

Тя теб обича, ала с друг живее -
животът тъй на нея отреди
да плаче нощем вместо да се смее
и тъжни да са нейните мечти.

Ти знаеш, че от тебе син си има
и той е целият й свят,
но нейн дом е ледената зима,
мъжът й - рицарят богат.

Но все за теб в съня бленува
и нощем тя почти не спи,
защото я е страх, че ще сънува
отново твоите очи.

Обичам да съм с теб!

Обичам да съм с теб -
да бъда твоя огън,
да стапям всеки лед
след бурите отровни.

Обичам да те галя
по косите черни,
макар да знам - по нявга
на мене си неверен…

Обичам да прощавам
всяка твоя грешка
и в тебе да откривам
любовта човешка.

Обичам да ме гледаш
сутринта, когато
слънцето изгрее
със лъчи от злато.